Постинг
20.01.2010 01:02 -
Една несбъдната мечта
Късно вечер се събуждам,
от мисълта за теб.
Поглеждам към заспалия си компютър,
с мъничка мечта да си на шест. Но уви в тъмната забрадка на нощта,
пак сам съм, а теб те няма.
Да,
да,
знам ще кажеш, че била си уморена
и аз разбира се ще се съглася. И тази моя мъничка мечта
несбъдната ще си остане. Защо в този век забравихме да си говорим
и личния контакт е толкоз труден. Защо нямам смелост да те пожелая и на яве,
а не само в тази среда виртуална. Да така е,
мерзавец слаб съм аз,
но отговорът еднозначен не е,
нито пък тъй е толкоз прост. Да смелост,
нямам да си призная, че те желая, но надявам се туи да прочетеш.
Да те докосна нямам сила,
затова тука виртуално те очаквам всяка нощ. Нашата връзка бе тъй реална,
но уви само виртуално.
И всеки своя влак ще хване,
ще мине година, дори две
и в забрава връзката ни ще потъне
с една несбъдната мечта ще си остана
от мисълта за теб.
Поглеждам към заспалия си компютър,
с мъничка мечта да си на шест. Но уви в тъмната забрадка на нощта,
пак сам съм, а теб те няма.
Да,
да,
знам ще кажеш, че била си уморена
и аз разбира се ще се съглася. И тази моя мъничка мечта
несбъдната ще си остане. Защо в този век забравихме да си говорим
и личния контакт е толкоз труден. Защо нямам смелост да те пожелая и на яве,
а не само в тази среда виртуална. Да така е,
мерзавец слаб съм аз,
но отговорът еднозначен не е,
нито пък тъй е толкоз прост. Да смелост,
нямам да си призная, че те желая, но надявам се туи да прочетеш.
Да те докосна нямам сила,
затова тука виртуално те очаквам всяка нощ. Нашата връзка бе тъй реална,
но уви само виртуално.
И всеки своя влак ще хване,
ще мине година, дори две
и в забрава връзката ни ще потъне
с една несбъдната мечта ще си остана
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10
Архив
